Сезон зима - лято
Рисувам вълшебни снежинки
на прозорец, потънал в сняг.
Сънувам слънце, море, песъчинки
по златния ахтополски бряг.
Ботуши обувам, шапка, ръкавици,
клони натежали танцуват над мен.
А някъде далече белите птици
посрещат щастливи новия ден.
Не искам огън, не искам камина,
искам слънце над мен да блести.
Искам боса по плажа да тичам
и вятър да играе с моите коси.
Чакаш ме още на брега, нали?
Там ли си, любима моя морска страст?
Ще ме посрещнеш ли, както и преди,
когато в Ахтопол бяхме само ти и аз?
Но снегът пред блока ми се сипе...
Всичко побелява... и моите коси...
Ела! И този път спаси ме
от зимната картина в моите очи.
© Зорница Събева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички! Лъчо, много се радвам че харесваш писанията ми
-
Страшно мелодично, очевидно лятото ти се нрави повече от зимата
зимата наистина е ужасна в големия град, в планината обаче може да бъде уникално красива, когато 30 см. сняг покрият всичко, сякаш цялата мръсотия изчезва някъде, бяло и невинно -
"Всичко побелява... и моите коси..."
... Не бели, а златни! -
Много ми харесва!Супер финал, пиле!Прегръщам те!
-
Морето е и моя голяма страст. Стихът интересно простивопоставя зимата и лятото в двоен план. Хареса ми. Поздрави!
-
Идва лято Поздрави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
