Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
38 136
23 abr 2009, 16:23

Сезон зима - лято 

  Poesía » Otra
755 0 6

Рисувам вълшебни снежинки

на прозорец, потънал в сняг.

Сънувам слънце, море, песъчинки

по златния ахтополски бряг.

Ботуши обувам, шапка, ръкавици,

клони натежали танцуват над мен.

А някъде далече белите птици

посрещат щастливи новия ден.

Не искам огън, не искам камина,

искам слънце над мен да блести.

Искам боса по плажа да тичам

и вятър да играе с моите коси.

Чакаш ме още на брега, нали?

Там ли си, любима моя морска страст?

Ще ме посрещнеш ли, както и преди,

когато в Ахтопол бяхме само ти и аз?

Но снегът пред блока ми се сипе...

Всичко побелява... и моите коси...

Ела! И този път спаси ме

от зимната картина в моите очи.

 

© Зорница Събева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички! Лъчо, много се радвам че харесваш писанията ми
  • Страшно мелодично, очевидно лятото ти се нрави повече от зимата зимата наистина е ужасна в големия град, в планината обаче може да бъде уникално красива, когато 30 см. сняг покрият всичко, сякаш цялата мръсотия изчезва някъде, бяло и невинно
  • "Всичко побелява... и моите коси..."
    ... Не бели, а златни!
  • Много ми харесва!Супер финал, пиле!Прегръщам те!
  • Морето е и моя голяма страст. Стихът интересно простивопоставя зимата и лятото в двоен план. Хареса ми. Поздрави!
  • Идва лято Поздрави
Propuestas
: ??:??