Китна пролет когато закичи,
с крехък цвят дървеса и поля,
срамежливото бяло кокиче
над снега извисява снага.
Възроден пак, животът се връща,
с топъл дъх на въздишащ комин
и от прага на родната къща
с дивна обич те всеки обгръща,
съзерцава те мило и знай,
колко хубав си, мой роден край.
Жарко слънце когато изгрее,
в твойто ярко лазурно небе, ...