ilden
39 results
Несподелената любов не прохожда,
куц е пътя по който да върви,
с изгризани нокти пробожда
сърцето и то силно кърви.
Тя е среднощна безсъница, ...
  269 
Беше в онези времена, когато децата се раждаха по къщите с помощта на местната акушерка. От един прозорец, под стряхата на планинскa kъща се чуваха сподавените викове на родилка. Виковете постепенно утихнаха и стаята огласи силен детски плач. Няколко минути по-късно вратата на имението се отвори и п ...
  449 
Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...
  468 
Моята луда същност,
трудно я контролирам.
Понякога номерá ми играе
и съм необуздана, и дива.
Хвърля ме в необятия, ...
  391 
На един висок хълм, сред красотата и очарованието на Южна Франция, белеят кулите на старинен замък. Отдалече изглежда безлюден, сякаш никой не живее в него. Високите каменни стени и тясната павирана пътека, водеща до масивна желязна порта напомнят на декор от приказка. От високите бойници над портат ...
  881  10 
Добър вечер, Любов! Влизай, сядай!
Да, сама съм, не си ли личи?
Вън на двора има промяна?
Да, розата спря да цъфти...
Къщата ли?... Тя си е същата, ...
  375 
Тя, невинна в своята младост,
той, чаровен, магнетичен и мил,
изкушава я с мъжката зрялост
и в лицето й тихо шепти.
Тя, нежна като пролетно цвете, ...
  351 
Щастливият мъж до мен се усмихва влюбено. Прилича на младеж обсебен от първата си любов. Държи ръката ми. На масата. Целува ме без притеснение. Мен притеснява. Зара се усмихва смутено, но изглежда доволна и радостна. Баща й гледа ту Макс, ту мене и се разсмива. Как ли изглеждаме отстрани? Вероятно г ...
  622 
Макс говори с баща си в трапезарията. На висок глас. Сърдито.
- Ще те изненадам, но Ивет не е в града за пари! - подбира думите баща му. - Иска теб!
- Ти чуваш ли се какво говориш? - подскача Макс. - Луда ли е?
- Помоли ме за помощ! Представи си!...Обича те! Не може без тебе! Иска да се съберете! Съ ...
  1002 
> А тайната навярно е в това,
>
> че не годините менят жената,
>
> а онзи мъж, чиято топлина, ...
  484 
Забранена!...Чиста!...Далечна!
Звук дързък от ритъм сърдечен!
Болезнена!...Сладка!...Горчива!
Зряла!.....Тайна!....Фалшива!
Мечтана!...Истинска!...Красива! ...
  692 
Когато я чакам, а съм закъсняла,
когато я искам, а съм твърде стара,
когато я чувствам, а косата ми бяла,
когато плача в празната стая.
Когато насън съм щастлива, ...
  388 
Тя, невинна в своята младост,
той, чаровен, магнетичен и мил,
изкушава я с мъжката зрялост
и в лицето й тихо шепти.
Тя, нежна като пролетно цвете, ...
  808 
Тази вечер пак лягам сама,
а в леглото отчайващо пусто,
тегне тягостна тишина
и сълзи по лицето се спускат.
Чувам само един тежък дъх ...
  610 
Каква е тази дивна песен,
която във сърцето ми звъни,
след онзи ден, под цъфнал кестен,
когато със целувка ме дари.
Защо така дъхът ми спира ...
  1031 
Магаре
Кой реве така на двора,
с всички сили, без умора?
Арията му комична
на скрибуцане прилича, ...
  1394 
Мечка
Спи в бърлога цяла зима
и кожух дебел си има.
Казват, че е страшен звяр,
на гората господар. ...
  5230 
Дим
Тежко, тежко запъхтян,
бърза черен гологан,
облаците да догони
над поля, през гъсти клони. ...
  5934 
в памет на Минко Занковски
(алпинист, планински водач и учител)
Крилете му прекърши леден вятър
и черна самота душата му обви,
а нейде там, дълбоко под земята, ...
  760 
Китна пролет когато закичи,
с крехък цвят дървеса и поля,
срамежливото бяло кокиче
над снега извисява снага.
Възроден пак, животът се връща, ...
  901 
Моя майко едничка,
днес пред теб коленича,
моя ясна зорнице,
моя майко, светице!
Ти си моята сила ...
  952 
Цъфна бялото кокиче,
нежно хубаво момиче,
а до него минзухарче,
да му бъде то другарче.
Цъфна весел кукуряк, ...
  1235 
В началото на българския път стоят мъже, готови да умрат. Мъже, дошли от друг, далечен свят, във който всички царя „кан“ зоват, а воините във смелите дружини - боили, багатури, багаини. И нищо, че заровена е в мрака следата от борбата тяхна яка. И нищо, че не знаем и грешим какво кавхан е, имник, ба ...
  2321 
Когато лумне някъде искра
и зарево над небосклона грейне,
а моята изстрадала душа
от необяснима болка стене.
Когато плаче тихо вън дъжда ...
  1362 
Една била мома Стана
в Тракия, от слънце огряна.
Залюбил я Тодор чобанин,
беден човек, от рода Яневи.
Взел му Господ очите, ...
  1168 
на тате
Неумолимо времето лети
и спомените бавно изтъняват,
но все така ни липсваш ти,
тъга в сърцата ни остави. ...
  1039 
Тракийо моя, земьо рождена,
майко на моите деди,
всяка частица от теб е свещена,
както днес, така и преди!
Ти бе им люлката, ти бе им гроба, ...
  3616 
П И С М О Д О Д Я Д О К О Л Е Д А
Весел празник приближава,
с песни, танци и забава.
Дядо Коледа в снега,
идва с чудната шейна. ...
  1606 
Солунските двама братя,
ни създали писмена
и азбуката ни свята
полетяла по света.
В книги мъдри и достойни, ...
  2555 
Ти си моята люлка рождена,
моя обична, свята земя.
Щом небето ти синьо погледна,
ме огряват три ярки слънца,
три светлика, които в сърцето ...
  997 
Моя райска, прекрасна родино,
с гълъб бял под небето ти синьо,
твойто име, когато изричам,
свел глава, аз пред теб коленича.
С обич гледам световната карта, ...
  890 
Последният звънец удари
за сбогом с теб, дванайсти клас,
довиждане, добри другари,
до нови срещи и на добър час!
Разделяме се, по житейската пътека ...
  10242 
Ти ден обикновен,а тъй велик,
орисан от предците ни за памет.
От ехото на слава би честит
дори безславния,отъпкан камък,
по който бездуховни и без род, ...
  1155 
За доброто сърце с ранима душа
този свят безумен е малък,
само то посреща достойно смъртта,
без капка престорена жалост.
И когато запяха ангели в хор, ...
  834 
Умния го хапят, ритат,
от много ум боли.
Глупакът с почести обсипват -
той няма за какво да ги вини...
  848 
Тази нощ сънувах странен сън - един мъж и една жена стояха прегърнати на верандата на стара къща, някъде високо в Балкана. Той я държеше в обятията си, с ръце кръстосани пред гърдите й и галеше с устни шията й, а тя, отпуснала глава на рамото му гледаше звездите, след това извръщаше лицето си към не ...
  1495 
Досами Троянската обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, плътно долепени една до друга с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа за новини-разтушки на еднообразния делник. Всеки дом има свое неповторимо битие, но живее ...
  1053 
Не идвай такава, любов,
овладей сетивата луди,
спри безумния зов,
покоси очите ми блудни.
Да не виждат как страстта ...
  883 
Само веднъж да те имам ми стига,
знам, ще си тръгне болката дива,
двама когато стигнем звездите
и жаден дъхът ни слее душите.
После ще нося докосване-рана, ...
  959 
Random works
: ??:??