Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума
край кошчетата за боклук се трупа.
А гарванът в тополата си клюма
и дъжд със сиви длани го захлупва.
Мълчи – без ропот – скитникът у мене,
приклещен сред консерви и балтони,
дордето сприя зад стъклото стене.
Аз за раздели нямам вече време. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up