Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума
край кошчетата за боклук се трупа.
А гарванът в тополата си клюма
и дъжд със сиви длани го захлупва.
Мълчи – без ропот – скитникът у мене,
приклещен сред консерви и балтони,
дордето сприя зад стъклото стене.
Аз за раздели нямам вече време. ...