May 26, 2010, 1:17 PM

Сглобен от нищото 

  Poetry
642 0 0
  • Когато на пътя ми застана, 
    беше никой -
    тяло без душа,
    лице без усмивка,
    поглед без блясък.
    Една любов те бе оставила
    безмълвен и уплашен,
    с рани незатворени
    и силна болка в гърдите.

    А аз… вече по утъпкана пътека вървях, 
    опитвайки се да те възродя.
    Усещах огнения ти нрав, 
    поглъщах всяка твоя дума…
    и знаеш ли… разбирам те.
    Смазан от любов…
    толкова дълго бе огъван,
    като клони от бурния вятър,
    че времето за теб бе спряло.
    Бодли все още пронизват душата ти.

    Но….
    Аз съм с теб!
    Тук съм!
    Толкова близо, че чувам сърцето ти как бие.
    Ще ти дам и топлина, и сила.
    Моят зов студа в теб ще разтопи.
    Без глас ще викаш: ”Чужди са, не мои тези мъки.”
    Ще драскам, ако трябва.
    Като слънце ще те галя с длани.
    Неусетно за теб
    тази болка голяма
    ще разбереш, че я няма.

    Вечер ще те приспивам.
    Сутрин ще те събуждам.
    Не искам и не бива
    да те загубвам!

© Стела Раденкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??