26 may 2010, 13:17

Сглобен от нищото 

  Poesía
765 0 0
Когато на пътя ми застана,
беше никой -
тяло без душа,
лице без усмивка,
поглед без блясък.
Една любов те бе оставила
безмълвен и уплашен,
с рани незатворени
и силна болка в гърдите.
А аз… вече по утъпкана пътека вървях,
опитвайки се да те възродя.
Усещах огнения ти нрав, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Раденкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??