Черно-бяла дъска, а цвета го няма - Сивия!

Скита се сам между буквите и цифрите, милия!

Монотонна вселена, отхвърляща различни.

Черните и белите, заслепени в битките епични.

Себични пешки - самопровъзгласени офицери.

Царят е зает конете с критики да цели,

а те изнемощели теглят в схватка безумна,

където Сивият е ням, а атаката на топовете - шумна.

Офицерите кроят стратегии - висша форма на логистика,

жервите безкрайни - нищо повече от статистика.

Черни и бели, две армии обречени,

докато поредните войници в боя биват свлечени.

Горят две знамена дрипливи,

царете са мъртви...

... защото цариците са Сиви!

.