Черно-бяла дъска, а цвета го няма - Сивия!
Скита се сам между буквите и цифрите, милия!
Монотонна вселена, отхвърляща различни.
Черните и белите, заслепени в битките епични.
Себични пешки - самопровъзгласени офицери.
Царят е зает конете с критики да цели,
а те изнемощели теглят в схватка безумна,
където Сивият е ням, а атаката на топовете - шумна.
Офицерите кроят стратегии - висша форма на логистика,
жервите безкрайни - нищо повече от статистика.
Черни и бели, две армии обречени,
докато поредните войници в боя биват свлечени.
Горят две знамена дрипливи,
царете са мъртви...
... защото цариците са Сиви!
.
© Сиян Ривери Всички права запазени