Селце планинско ми помаха
с ръкав от стара антерия
на показ като на сергия –
встрани от пътя, до трънака.
И куче с морда на чиновник
си бе намерило кучило –
озъбено ръмжеше мило –
виновно или невиновно.
На хълм ръждясало пукало
със звездни пуканки засипа
козаря сипаничав, дрипав,
завит с протрито одеяло. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up