yotovava (Валентина Йотова)
2643 22359
20 mar 2012, 15:59

Шарената черга 

  Poesía » Filosófica
1972 0 16

 

 

 

 

Селце планинско ми помаха

с ръкав от стара антерия

на показ като на сергия –

встрани от пътя, до трънака.

 

И куче с морда на чиновник

си бе намерило кучило –

озъбено ръмжеше мило –

виновно или невиновно.

 

На хълм ръждясало пукало

със звездни пуканки засипа

козаря сипаничав, дрипав,

завит с протрито одеяло.

 

И той се ококори сънен,

огледа се, готов да брани

коричка хляб от гладни врани,

ала изтупа само тръни.

 

Душата българска какво е –

изплакано небе във локва,

в която скоква и не скоква

сиротно тъмното усое.

 

 

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е, Вал!!!
    И думите, и ритъма, и римите... атмосферата в стиха... страхотно!
    Залепнах за този стих...
    Прегръдка, девойко!!!

    ПП Ох, пак ще се дописвам... Ами, прочетох коментарите...
    За съжаление... Голямо разочарование!!!
    Този стих явно не е за всеки - това е моето впечатление след прочита на коментарите. Валя, наистина е много хубав стиха ти, не ти правя комплимент. За мен този стих е уникален с въздействието си.
  • Всъщност ми харесва!
    И то много!
    Поздрав!
  • Е, след като от бостанджиева гледна точка стихотворението е "успешно", кой би спорил? Най-после стана ясно къде се раждат истините от последна инстанция. Така че - поздравления и от мен.
  • И накрая - не мога да не похваля и поздравя авторката с успешното стихотворение, което явно се докосва до изкуството след като предизвиква толкова коментари и тълкувания. Защото изкуство е именно това, което предизвиква у читателите противоречиви мисли и чувства! Доказателството е налице.
  • Тома, вървим към някакво дребнаво заяждане май, а не ми се замесва в този филм. Виртуалните поведенчески прояви на авторката, на които съм ставал случаен свидетел, са ми достатъчно антипатични, че да защитавам произведението й с фанатичен блясък в очите си. Небето може да е изплакано и от Господ, и от естествените принципи на термодинамиката. Струва ми се, че няма особено голямо значение дали аз споделям въпросния възглед за българската душа. Просто предложих едно възможно тълкувание (пък макар и неавтентично) на спорния пасаж, което вече му придава някакъв смисъл в конкретния дискурс. Това е.
  • Моя е грешката, че пропадам в сиротното тъмно усое.
    Но да погледнем - душата българска е изплакано небе (в локва). Странно, изплакано, не изплакало или изплакнато, с други думи вършителят на действието не е небето, а някой друг (Господ?) го е изплакал.

    Оттам, Самир, погледнато под определен ъгъл, ти съзираш в локвата отражение на сиротно тъмно усое. Ще се абстрахираме от "сиротно" и ще приемем, че Йотова го е набримчила там заради доброто звучене (ако имаше дефиз между "сиротно" и "тъмното", щеше да е по-подходящо, може би).

    Та ти, Самир, виждаш как душата българска е изплакано небе в локва, в която ту като погледнеш, ту като не погледнеш, виждаш как ту скоква, ту не скоква тъмното усое, така ли? Разясни ми, за да мога да съм по в час.

    Квантовата физика я оставяме настрана, освен ако Йотова не предложи версия, касаеща тази теория. Въпреки че без константа на Планк за квантова физика не можем да говорим.

    П.П. Между другото измислих току-що революционно нов вариант:
    "...
    в която скоква, но не пльоква
    сиротно тъмното усое."

    Както казах, "сиротно" не ме кефи, но Йотова е автор, който лесно може да замени тази дума, няма нужда от моята помощ.
  • Аз лично мога да предложа обяснение на това "скоква и не скоква". В локвата е отражението на усоето, така че може да се каже, че то хем е там, хем не е. Квантовата физика може да предложи и научно обяснение (аз не се наемам). Вълната-частица, моментът на наблюдение, бла-бла... Не съм сигурен дали това е имала предвид авторката, но ето една възможна защита на позицията й. Е?
  • Много се смях на коментара под моя. Иначе този текст е напълно достатъчен на странстващите в чужбина да се върнат "към красивите звучни думи в българския език", например "морда", "кучило", "сипаничав", "усое"...

    Все пак има нещо чаровно в този текст, но празното чувство на измамено камилче, което (да ме прощава уважаемия Самир) тоталната липса на смисъл в последното четириредие оставя у читателя, може да се компенсира единствено с доза смях.

    Особено на "която скоква и не скоква" става страааашно!
  • Откъм рими и ритъм си го докарала чудесно. Поздравления за което. Няма да напомням за собственото ти мнение относно употребата на архаизми и диалектизми в поезията, тъй като то се мени диаметрално противоположно в зависимост от самоличността на употребяващия ги. Проблемът на това стихотворение, както сякаш са загатнали и други преди мен, е в достатъчната липса на смисъл в него. По своето същество то е описание на природна картина, което (макар и красиво) не казва почти нищо на читателя. Философия (парадоксално) може да се търси само във финалния куплет, който рязко контрастира на останалите, стилово напомня на дзен-коан с априорната си безсмисленост и замисля какво си искала да кажеш. Аз бих го сложил в "пейзажна".
  • Аз ще кажа само това, че в поезията всичко може да се оправдае, дори да се аплодира, и всичко може да се отрече, да се хвърли в калта.
    Затова – нека всеки пише, както му е дадено.
    И няма нужда от коментари.

    Честита Пролет на всички тук!
  • А може и тълковният ти речник да е прекалено нов Пък и има редица диалектни думи в българския език, които не са регистрирани от официалната каноника, напр. като: кунки, което ще рече ръце; кадиче, което ще рече дим; бунела т.е. вилица и мн. други да не изброявам, които доказват едно, че еволюцията на езика, както и въобще всяка еволюция не може да бъде спряна и канонизирана за безкрайно време.
  • Думата "кучило" е широко използвано в разговорния стил. Означава потомство на куче (котило - котки) . А финалът, според мен, имплицира смисълът за непреходността на българската душа, в която има и от бялото, и от черното бобено зърно. (Е. Пелин). Поздравления, Валентина!
  • Ако това е душата българска - локва, значи имаме сериозно разминаване във възприятията и оценките с уважаемата поетеса. Сред "красивите звучни думи в българския език" не намерих "кучило", но може моят тълковен речник да е остарял. Или думата да е от някой неизвестен диалект. Но това е по-малката беда пред "сиротното тъмно усое", което "скоква и не скоква" в душите ни. Или аз нещо не съм разбрал?...
  • Йотова, с твоите стихове се връщам към красивите звучни думи в българския език, разбира се и към тяхната деликатна употреба в изкуството. Благодаря ти за пъстрата шевица от думи, в която умело си вплела и светлика на талантливата си душа.
  • хаха...някой ми писа за изчерпени и повтарящи се теми...
    Лично аз не видях "Шарената черга"... ама може да съм гледал някой друг стан...
    Доста нескопосано, като замисъл и изпълнение...надявам се да бъркам, нали съм си лаик...
  • Много ме впечатли още с първия прочит на твое произведение! Продължавам нататък.
Propuestas
: ??:??