Каква шега на нас поднесе
човешката съдба, годините
приятелство превърна в
безмълвна обич, в самота.
А спомням си петте години -
стиснали ръка в ръка вървяхме
така щастливи и наивни, като
мънички деца.
И тъй минаваха си дните, изпълнени
с весел смях, ах, как пламтяха с жар очите
и как щастлива бях.
... Но случи се в прекрасен летен ден - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up