Каква шега на нас поднесе
човешката съдба, годините
приятелство превърна в
безмълвна обич, в самота.
А спомням си петте години -
стиснали ръка в ръка вървяхме
така щастливи и наивни, като
мънички деца.
И тъй минаваха си дните, изпълнени
с весел смях, ах, как пламтяха с жар очите
и как щастлива бях.
... Но случи се в прекрасен летен ден - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse