На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява...
Накрай на пътя какво ли в шепите остава?
Неизживяните мечти - недовършана плява,
и спомени за блянове неизбленувани,
и две ръце, превърнали в юмруци шепите
изстинали, останали недоцелувани...