27.02.2024 г., 7:18 ч.

Шепа плява 

  Поезия
513 6 19

На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява...


Накрай на пътя какво ли в шепите остава?
Неизживяните мечти - недовършана плява,
и спомени за блянове неизбленувани,
и две ръце, превърнали в юмруци шепите
изстинали, останали недоцелувани...

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Танче!
  • Много хубав стих!
    Браво!
  • Злати, благодаря!
  • Харесва ми, Пепи! Тъжна реалност...
  • Велев, Петя - благодаря!
  • Да, живота понякога е доста безпощаден! Хареса ми
  • Много, много ми хареса... Пет звезди от мен и веднага в графа Любими за препрочитане!
  • Дани!... Благодаря!
  • Силна поанта, Пепи и истина, от която боли... Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Катя!🌷🌷🌷
  • Хубаво е. Навява малко тъга, но си е самата истина.
  • Ники, благодаря!
  • Удоволствие си, Пепи!
    С толкова малко, казваш толкова много!
    Това е майсторство!
    👏👏👏💗💗💗
  • Благодаря, Гош!
  • Като равносметка звучи...
    Всеки има такива моменти.
    Поздравявам те.
  • Юри! Ръцете са глобалното средство за комуникация, ръцете са и любов, но и може и да убиват... и накрая само плява остава.
  • Пепи!!!
    С малко трепет във ръцете,
    а в очите с тъжен дим
    ще си спомнят синовете
    за родителя любим!
  • Благодаря, Стойчо! 👃
    Юмруци, стиснали шепа плява.
    Когато вулканът изригне -
    Превръща плявата в лава,
    Лавата в горяща лавина!
  • Години в наследената държава:
    броим зърната на успеха...
    Зад нас е овършаната плява.
    Пред нас--безхлебната утеха.
    Поздравления за написаното от теб, Пепи!
Предложения
: ??:??