Разноцветни порои вилнеят в очите ми,
тъмен порив кръвта ми сгъстява.
Триизмерни от усет димят неразлистени
мойте болки, покрити с жарава.
Черен лед се разтича ехидно в леглото ми,
щом си лягам омаяна сутрин.
Разчленява ума ми на сънени пропасти
равнодушен акорд. И ме буди.
Преносимите спомени, твърде несбъднати,
се пребориха с тонове зима;
нека тях ги боли, аз изпивам тъгата си
и възкръсва във мен Немезида... ...