15.06.2008 г., 15:32 ч.

Шепот 

  Поезия » Друга
957 0 24
Разноцветни порои вилнеят в очите ми,
тъмен порив кръвта ми сгъстява.
Триизмерни от усет димят неразлистени
мойте болки, покрити с жарава.
Черен лед се разтича ехидно в леглото ми,
щом си лягам омаяна сутрин.
Разчленява ума ми на сънени пропасти
равнодушен акорд. И ме буди.
Преносимите спомени, твърде несбъднати,
се пребориха с тонове зима;
нека тях ги боли, аз изпивам тъгата си
и възкръсва във мен Немезида... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??