Mar 5, 2009, 11:42 PM

Шепот 

  Poetry
488 0 7

Последен зимен дъжд
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна
суматоха
с водата стъпва
все на пръсти.
От кал създаден,
в кал човекът
 събира се
в неведомо
присъствие.
Една илюзия
от страхове
все иска възвисена
да се пръсне
в тъга по
нощното небе...
На струи сипе се
дъждът
над спомените,
над копнежите.
Заспива в шепота
светът.
Шепнат...
Оцелелите!

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??