5 мар. 2009 г., 23:42

Шепот 

  Поэзия
489 0 7

Последен зимен дъжд
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна
суматоха
с водата стъпва
все на пръсти.
От кал създаден,
в кал човекът
 събира се
в неведомо
присъствие.
Една илюзия
от страхове
все иска възвисена
да се пръсне
в тъга по
нощното небе...
На струи сипе се
дъждът
над спомените,
над копнежите.
Заспива в шепота
светът.
Шепнат...
Оцелелите!

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??