Oct 20, 2020, 11:11 PM  

Шепоти на детелини 

  Poetry » Love
373 7 15

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ

 

Защото те обичам, ли си тръгваш?

Не е логично, нито е почтено.

По-страшно е, че вече си излъгал.

Душата си отключих  за да влезеш. 

 

Когато с болка ражда сенокосът  

зеленото мълчание на юни,      

нощта на равноденствието носи

цвят на детелина и петунии.            

 

Ти слушал ли си тайния им шепот

и в розовия здрач дали си слизал?    

Люлее те полето с топли шепи

и те загръща в кадифената им риза.

 

И  люспа от космическа пъстърва,

подир сияние  неуловимо,

луната се отронва върху хълма.

... Обичам те, защото иде зима.

 

Аз дълго не успях да ти разкажа

за болката, тъгата, страховете,

Ти бързо се отдръпваш като пясък 

до следващия пристан, там, където

 

вълната иде с бялата си ласка,

а смръщеният бряг ще я разбие,

преди да е успяла да издраска

за спомен неизвестното си име.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??