20 oct 2020, 23:11  

Шепоти на детелини 

  Poesía » De amor
375 7 15

ШЕПОТИ НА ДЕТЕЛИНИ

 

Защото те обичам, ли си тръгваш?

Не е логично, нито е почтено.

По-страшно е, че вече си излъгал.

Душата си отключих  за да влезеш. 

 

Когато с болка ражда сенокосът  

зеленото мълчание на юни,      

нощта на равноденствието носи

цвят на детелина и петунии.            

 

Ти слушал ли си тайния им шепот

и в розовия здрач дали си слизал?    

Люлее те полето с топли шепи

и те загръща в кадифената им риза.

 

И  люспа от космическа пъстърва,

подир сияние  неуловимо,

луната се отронва върху хълма.

... Обичам те, защото иде зима.

 

Аз дълго не успях да ти разкажа

за болката, тъгата, страховете,

Ти бързо се отдръпваш като пясък 

до следващия пристан, там, където

 

вълната иде с бялата си ласка,

а смръщеният бряг ще я разбие,

преди да е успяла да издраска

за спомен неизвестното си име.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??