Докосваш ме като предчувствие.
Превземаш ме като съдба.
От нищото покълваш - шесто чувство
отронено от вечността.
Не мога и мерси да ти извикам -
лишен от ехо глъхне всеки глас...
Но бялото ти цвете в мен пониква -
стебло докосва плахо моя аз.
Спокоен ще дочакам ветровете
на Онзи връх - със живата вода...
Челото ми ще срещне меча им.
Но цветето ще съхраня! ...