14 oct 2015, 22:24  

Шесто чувство 

  Poesía » De amor
1425 1 26
Докосваш ме като предчувствие.
Превземаш ме като съдба.
От нищото покълваш - шесто чувство
отронено от вечността.
Не мога и мерси да ти извикам -
лишен от ехо глъхне всеки глас...
Но бялото ти цвете в мен пониква -
стебло докосва плахо моя аз.
Спокоен ще дочакам ветровете
на Онзи връх - със живата вода...
Челото ми ще срещне меча им.
Но цветето ще съхраня! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??