Чета те в думите, увиснали над делника.
Ограждам буквите, в които пак те срещам.
Задрасквам себе си от списъка на жертвите.
За да открадна още час със тебе... Час и нещо.
Не вярвам на скалъпените спомени,
които навестяват ме през зимата.
Разпитвам пак гората и небето, хижите -
дали сред гъстите мъгли те има.
Ала някак мълчаливо все менят се
в разбъркан ред, безспир сезоните.
Прескачам пропасти, в блата нагазвам вечер...
На сутринта душите ни печално ронят се. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up