Hunterszone (Константин Дренски)
201 60
2.01.2013 г., 21:29 ч.

Шифър 

  Поезия
394 0 3

Чета те в думите, увиснали над делника.

Ограждам буквите, в които пак те срещам.

Задрасквам себе си от списъка на жертвите.

За да открадна още час със тебе... Час и нещо.

 

Не вярвам на скалъпените спомени,

които навестяват ме през зимата.

Разпитвам пак гората и небето, хижите -

дали сред гъстите мъгли те има.

 

Ала някак мълчаливо все менят се

в разбъркан ред, безспир сезоните.

Прескачам пропасти, в блата нагазвам вечер...

На сутринта душите ни печално ронят се.

 

И капичици задъхваща надежда

отново стичат ни се по гърлата.

Превръщат се във буци кухо време,

което ярко грее във позлата.

© Константин Дренски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за добрите отзиви!
  • Не мога да кажа защо, но ми хареса1 сякаш някой търси мен самата.
  • "което ярко грее във позлата."
    И времето в шифър аз превърнах...
    Където то за мен е спряло.
    И само вятъра нежно струни гали,
    по -скритите надежди в душата ми.
    Хареса ми стиха ти Константин!
Предложения
: ??:??