ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ
Едва ли пътят помни всички стъпки,
с които е ранена тишината.
Напролет непокорни се разпъпват
салкъмите под лунната позлата.
И – ароматни, цветовете се изронват,
а вятърът ги смита безучастно.
Това е орис – да съм безпризорна
в акордите на лумналите страсти.
Диханията на треви преливат,
където скърца дървената порта.
Дали – да я разбудят – имат сили ...