yotovava (Валентина Йотова)
2647 22388
18.02.2022 г., 16:32 ч.  

Широко отворени очи 

  Поезия » Философска
647 2 10

ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ

 

Едва ли пътят помни всички стъпки,

с които е ранена тишината.

Напролет непокорни се разпъпват

салкъмите под лунната позлата.

 

И – ароматни, цветовете се изронват,

а вятърът ги смита безучастно.

Това е орис – да съм безпризорна

в акордите на лумналите страсти.

 

Диханията на треви преливат,

където скърца дървената порта.

Дали – да я разбудят – имат сили

безгрижните светулкови кохорти?

 

Ръжта разпуска рижите си плитки,

пристегнати под звездния косичник.

Далечното изглежда твърде близко.

Безкраен свят, така да те обичам!

 

Любувам се на всяко твое чудо –

и най-невидимото е вселена!

Нима възможно е да се изгуби,

отиде ли си – с друг несподелено?

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??