(маестро и мадам)
Полонез танцува вечерта,
скрила във косите си безкрая,
непредвидените чудеса
бавно я унасяха в омая...
И в забава танцова, и в песен,
сякаш ù нашепваше света:
„Да, това е твоя земна есен,
заради това ще те пленя...
без да можеш даже да изтриеш
лятото безумно в старостта.
Звън на обеца ще ти открие ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up