Шопен към Санд

13 dic 2010, 19:00

Poesía » De amor

524 0 3

(маестро и мадам)

Полонез танцува вечерта,
скрила във косите си безкрая,
непредвидените чудеса
бавно я унасяха в омая...

И в забава танцова, и в песен,
сякаш ù нашепваше света:
„Да, това е твоя земна есен,
заради това ще те пленя...

без да можеш даже да изтриеш
лятото безумно в старостта.
Звън на обеца ще ти открие
слабост, скрита в бедността."

Но нали богатият в палат живее,
ненадминат в свойта красота?!
А пък твоята душа копнее
щастие да пръска по света!

И така, Мосьо, от сцената гавот,
неизкушените французи завладява.
Ще стигне ли и целият живот
да овладеем с теб мълва такава?

Пясъчна, мълвата, се понесе
и светът след нея цял искри,
че фаталната жена поднесе
цял файтон избистрени лъчи.

30.11.2010г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.