Sep 6, 2019, 1:10 PM

Щастие 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
975 0 0
На рамото ми щастието сяда,
кръстосва крак, поглежда ме с очи.
Към нещо щуро ме подканя,
дяволито гледа, чак въздухът трепти.
Засилва се и скача на земята,
приканващо ми маха със ръка.
Да го последвам знак ми дава,
да тръгна след поредната мечта.
Зад гърба си казва да оставя
омраза, завист и тъга.
От мислите си бъдеще да правя
и в мене ще живее дълго то така. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??