На рамото ми щастието сяда,
кръстосва крак, поглежда ме с очи.
Към нещо щуро ме подканя,
дяволито гледа, чак въздухът трепти.
Засилва се и скача на земята,
приканващо ми маха със ръка.
Да го последвам знак ми дава,
да тръгна след поредната мечта.
Зад гърба си казва да оставя
омраза, завист и тъга.
От мислите си бъдеще да правя
и в мене ще живее дълго то така.
Доверчиво да го следвам аз решавам
към ново неизвестно приключение.
Съмненията в себе си ги забранявам
днес те нямат никакво значение.
И сляпо втурвам се напред.
Във вярност вечна ми се врича.
Удари под кръста не очаквам тук,
защото щастието смелите обича!!!
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Глупавият човек търси щастието в далечината, мъдрият го засажда под краката си »