thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Mar 30, 2019, 8:25 PM

Щастливата Сълза 

  Poetry » Other
366 0 3

Към окото се прибрала тихо сухата сълза,
и нелепо осъзнала, че е тъмен кът света.
Тя разплискала се в стая и изчезнала в зори,
към стените на безкрая и вселенските тъмѝ.

През тунели на раздели – с куп апѐли за любов,
и шрапнели от дуели в тази мъчна бран – живот,
тя пътувала самотна и търгувала с нощта,
като дума безпилотна, котва пуснала в звезда.

Редом с багри на пейзажи и с напукани нозе,
мирно носейки багажа и летейки без криле –
над притихнали градини и говорещи нивя…
Полетът ѝ спрял в картина: чѐдо, майка и баща.

По очите ги познала – и огледала се в тях,
тя видяла и разбрала, че са неин сетен бряг.
Потопила се красива и оставила следа –
преродила се в мотива за Щастливата сълза.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??