Празно е... празно и тихо,когато душата те чака.Защо ли очаквам да стигнешпоследната спирка на влака?Да дойдеш задъхан в мъглите,с последната глътка надеждаи тихо да шепнеш “Обичам те”изгубен сред облаци нежност.А аз да се стичам в ръцете ти -безсилна, безстрашна и пряма,да няма стени пред очите ни,да няма престъпници в храма.И свещите тихо да гаснат,докато с любов се изливамев морета от тайнства и страсти,не помниш ли... вече се имаме?Да вляза във твоето тяло,тъй както пристъпих в душата ти –открита, и чиста, и бяла,за теб да гори светлината ми,докато заченем вселенаот всички бои на дъгатаи в нея посеем от времето,което сега те очаква.
Празно е... празно и тихо,затворена в тъмната стая,ще чакам да дойдеш със стиха ми, ще чакам да дойдеш... до края.