Празно е... празно и тихо,когато душата те чака.Защо ли очаквам да стигнешпоследната спирка на влака?Да дойдеш задъхан в мъглите,с последната глътка надеждаи тихо да шепнеш “Обичам те”изгубен сред облаци нежност.А аз да се стичам в ръцете ти -безсилна, безстрашна и пряма,да няма стени пред очите ни,да няма престъпници в храма.И свещите тихо да гаснат,докато с любов се изливамев морета от тайнства и страсти,не помниш ли... вече се имаме?Да вляза във твоето тяло,тъй както пристъпих в душата ти –открита, и чиста, и бяла,за теб да гори светлината ми,докато заченем вселенаот всички бои на дъгатаи в нея посеем от времето,което сега те очаква.
Празно е... празно и тихо,затворена в тъмната стая,ще чакам да дойдеш със стиха ми, ще чакам да дойдеш... до края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация