Ще дойда! Чакай само!
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат,
от взиране в далечните предели.
Така безмълвно майките обичат,
за рожби непокорни закопнели.
Минават влакове и още колко,
изпращаш с трепет бавните вагони.
Стрелочникът отмерва сляпа болка,
от мъката душата ти се рони...
Съзряла край кантона прашно цвете,
усмихваш се. И с мъката на рамо,
оставяш нощем лампата да свети,
да имам праг. Ще дойда! Чакай само!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Пепи!
-
"Нека никога срещи да няма, за да няма разлъки!" - но дали и нас щеше да ни има?
Защото всички сме на тази гара,
но някой хваща влака -
друг остава...
Много хубав стих, прелест! -
Роси, Елка, Светличко, благодаря ви! От сърце! Поправих го, Тони. Благодаря ти!
-
Развълнувах се!!! Браво! (чисто естетически питам "И гари в неизбежност път пострели." не трябва ли да е "прострели"?)
-
Не я оставяй дълго да чака!!! .......
Рови в дълбокото!! Браво, Наде!! -
Много силен, емоционален стих!
-
Разранява...
-
Благодаря, мили хора! Изпитвах почти физическа болка, докато пишех...Направо ме помля...
-
Силни чувства в едно очакване.
-
Ех, Наде, напомни ми с този красив и трогателен стих за моята майка, която загубих толкова отдавна... И която толкова ми липсва!
Щастлива си, че я имаш!... -
Красиво и силно.
Малко закана има в заглавието и накрая, ама така му се пада на чакащия.
Харесва ми. Стихотворението. -
Силно, чувствено и искрено! Поздравления, Наде!
-
Не отлагай за утре срещата си с мама, защото после ще ти тежи всяка пропусната прегръдка, Наде!
Представих си моята майчица пред портата на дома ни и нейната вдигната да ми помага ръка зад таксито, с което се отдалечавам. Това винаги ме разплаква... -
Благодаря!
-
Наде...!
-
....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
