9 нояб. 2019 г., 08:53  

Ще дойда! Чакай само! 

  Поэзия » Другая
1277 13 16
Животът ни е срещи и раздели,
по-страшен от смъртта, страхът е само.
И гари в неизбежност път прострели .
Прегърбена женица, в мрака. Мамо!
По релсите очите ти се стичат,
от взиране в далечните предели.
Така безмълвно майките обичат,
за рожби непокорни закопнели.
Минават влакове и още колко,
изпращаш с трепет бавните вагони.
Стрелочникът отмерва сляпа болка,
от мъката душата ти се рони... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??