Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира
и пред дрехите ми - зле овладян...
А вън клонките на дворния бръшлян
ми шепнат скрито "О, не е пиян!".
Но защо така дъха ми спира!?!
Ах, лятна нощ.
О, клетник! Уви, ще съм Ви само блян,
от нежна лунна светлина огрян. ...