15 янв. 2013 г., 13:55
Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира
и пред дрехите ми - зле овладян...
А вън клонките на дворния бръшлян
ми шепнат скрито "О, не е пиян!".
Но защо така дъха ми спира!?!
Ах, лятна нощ.
О, клетник! Уви, ще съм Ви само блян,
от нежна лунна светлина огрян. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация