Преди миг бях измамно залисана
в щастието... и тържествуващо взимах
трохите от него!
А то е пак зад вратата, усмихнато, кротко,
очаква ме с трепет... да чуя, че чука,
за да го поканя да влезе.
Ще се втурна към него,
а то ще избяга от устрема ми -
ще застана на прага на спомените си
и ще го викам със мислите си...
Ще го сънувам, желая...
И пак ще се върнеш, стремглаво, ...