Преди миг бях измамно залисана

в щастието... и тържествуващо взимах

трохите от него!

А то е пак зад вратата, усмихнато, кротко,

очаква ме с трепет... да чуя, че чука,

за да го поканя да влезе.

Ще се втурна към него,

а то ще избяга от устрема ми -

ще застана на прага на спомените си

и ще го викам със мислите си...

Ще го сънувам, желая...

И пак ще се върнеш, стремглаво,

забравил да почукаш, ще отвориш вратата

на спомените си

ще застанеш на прага им

и ще ме имаш,

щастие!