Ще ме изцапаш!
На отсрещния тротоар ще мина,
не искам даже въздуха със тебе да деля,
нито искам и за миг до теб да се допра!
Ще ме изцапаш!
Със свойта подлост, лицемерие,
пропили се във всяка твоя клетка.
И на какво отгоре е това високомерие,
да ти кажа, доста смешна гледка!
Приятели били сме неотдавна,
приятелство ли беше, ми кажи?
Щом само чакаш ме да падна,
а от гърба ми ножа да виси!
Понякога е трудно да осмислиш
дали сляп си бил, или наивен.
Очи ли да затвориш и да простиш,
или да погалиш гърба прободен!
Колкото добре да плуваш,
ако си покрай удавници, загубен си!
Колкото и всичко да умуваш,
пред никого глава не свеждай, ЗАПОМНИ!
Най-боли приятел да те предаде,
но на кого е по-лесно да простиш?
На него или на себе си?!
© Симона Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, за жалост ... наистина все по "изцапани" стават взаимоотношенията между хората и все пак се надявам .. да са останали не хора, човеци!
-
И все по-сложни и все по-"изцапани" стават човешките отношения...така е "Колкото добре да плуваш,ако си покрай удавници, загубен си!". Добра хигиена от към отношения и неспирен стремеж за самосъхранение са необходими. Поздрави от мен
-
Това откровение ме хвърли в размисъл,много силно,категорично и въпросително!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
