Когато нямам сили да простя,
ранена от слова и от мълчание,
когато на ръба на пропастта,
разтегната от отчаяние,
потърся своя път назад,
през разпилените си мисли,
изстрадам старата вина
и недоказаните истини,
когато пак ме заболи
от светлината във зениците,
от недокоснатия миг,
от спомена, че съм обичала
и ме опари радостта
на вятъра, в листата тръпнещ,
и в мен се сбъдне утринта,
ще мога ли да бъда същата?
Благодаря на всички!
Прав си Ведрин, винаги успявам да простя и когато това се случи се чувствам освободена. На това се опитвам да науча и децата си. Дано успея.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.