elenasim1 (Елeна)
178 6571
Jul 30, 2011, 6:25 PM

Ще остана ли чисто духовна? 

  Poetry » Other
717 0 14

Отворих очи и вдишах

сутрешния полъх на зората,

в песента на живота се вслушах

и в съня си оставих тъгата.

Усмивка от ангел получих

и нежна целувка за дар,

в тъмната врата заключих

господаря на нощния кошмар.

Нося в кръвта си зло и добро,

балансирам с везната на живота,

вълк съм виещ, когато Луната е сребро,

лъч от Слънце ще съм във слепотата.

Ще надвия ли страховете си греховни?

Ще свърши ли битката съдбовна?

Ще променя ли правилата си основни?

Ще остана ли чисто духовна?

© Елeна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!
  • Все въпроси, на които с времето сама ще намериш отговора им!
  • От теб зависи!
  • За малко да пропусна това вдъхновение!Ще успееш, защото имаш светла душа!Поздрав,Елена!
  • Стихотворението е силно като идея. Носи универсални моменти - зората, тъмнина, врата, целувка и пр. Поне аз намирам известна чистота. За ритмика не съм много вещ, а и хората са го рекнали преди мен. Поздрав и пиши!
  • Ели,няма как да стане това,реално ако се замислиш,по мое скромно мнение Като идея звучи съвършено,а съвършенството, както е ясно, е стремеж. Желая ти да не спираш да се стремиш
  • Вчера си прочетох(там на онова място )и мислих,мислих какво да ти напиша(много ми е трудно с тия коментари)Но знаеш ли,щом все още чуваш песничката на живота,всичко е ок.Имаш очи и уши за незабележимите за някой неща,това е важното.Прегъщам те сърдечно,Ели!
  • Никой не е чисто духовен, Ели.
    Само дух ще бъдем Там...

    Важното е да се борим с лошото вътре в нас.
    Привет!

    И понеже стана въпрос за ритъм и метрика, ето един вариант от мен, набързо и без претенции:

    Отворих очи и задишах
    на изгрева въздуха свеж.
    И сякаш Зората с усмивка
    отнесе тъгата от мен.

    Целувка от ангел получих–
    нечакан и истински дар:
    зад сто катинара заключи
    завинаги всеки кошмар.

    И зло, и добро е в кръвта ми.
    Но имам и вярна везна:
    вълчица съм, щом ме настъпят;
    и слънчев лъч – във слепота.

    Но лута се в мисли душата ми –
    ще свърши ли битката в мен:
    да стигна по-мъдра, по-праведна
    до онзи, последния ден.

    Изживях приятни минути на вдъхновение.
    Благодаря ти, Ели!



  • Прекрасен стих Елена!!!
    Във всеки от нас има добро и зло,и само от нас зависи кое ще надделее!!!
    Ти вече си духовна,щом си видяла усмивката на ангела!!!
    Поздрави!!!
  • Дано!
  • Хресаха ми размислите в стихотворението, а относно формата - би могло да пробваш варианта бял стих. Поздрав, Елена
  • Ще...!
  • Последните две двойки рими са прекалено близки, според мене, за да бъдат различени. Нарастването на дължината на стиховете във втората част (трето четиристишие) според мене не е на място -- лично у мене създава впечатление, че авторът не е могъл да вмести идеите си в предаварително дефинираното пространство. Не ми харесва и изтриването на разстоянията между четиристишията, при положение, че всяко едно от тях е напълно автономно синтактично.
  • Ще , Ангелче!
Random works
: ??:??