Отворих очи и вдишах
сутрешния полъх на зората,
в песента на живота се вслушах
и в съня си оставих тъгата.
Усмивка от ангел получих
и нежна целувка за дар,
в тъмната врата заключих
господаря на нощния кошмар.
Нося в кръвта си зло и добро,
балансирам с везната на живота,
вълк съм виещ, когато Луната е сребро,
лъч от Слънце ще съм във слепотата.
Ще надвия ли страховете си греховни?
Ще свърши ли битката съдбовна?
Ще променя ли правилата си основни?
Ще остана ли чисто духовна?
© Елeна Все права защищены