ЩЕ ПОТЪНА В ЗИМАТА И АЗ
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле,
в юзчето му пак плете синджири лютата му пукница в нощта,
скоро и коминът ще засвири, ще прескочи вятър през плета,
лудият ще спре край хоремага, слязъл от баира най-подир,
мили дядо, с твоята тояга тръгвам по света – да диря мир! –
циганка предсказа ми на карти – щом заскърца леденият яз,
нявга там – при милите ми старци, ще потъна в зимата и аз...