Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна?
Че когато “перото” си с копчета хвана,
съм подобно на влюбена в словото птица
и горя във стиха до последна искрица.
Ще ми простиш ли ти това увлечение?
Деликатното, най-първото впечатление,
на което със страст се отдавам до край,
докато чакаш остатъка, земни ми Рай. ...