Ще ми простиш ли ти мойта поезия?
Съвсем непростимата, тежка амнезия,
с която покрих не само дните назад,
а и днешните наши оставих без цвят.
Ще ми простиш ли тази моя измяна?
Че когато “перото” си с копчета хвана,
съм подобно на влюбена в словото птица
и горя във стиха до последна искрица.
Ще ми простиш ли ти това увлечение?
Деликатното, най-първото впечатление,
на което със страст се отдавам до край,
докато чакаш остатъка, земни ми Рай. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация