Ще ритна на инат кросното

Jun 6, 2013, 10:30 AM

Poetry » Humour

414 0 2

И студ отвсякъде ме стяга.

Мълчание отдавна ме гнети.

И мъката в душата ляга,

а мисъл в друга орбита лети.

Животът крак ми слага твърдо.

Съдбата вече плътно ме следи.

И в мене, като в голо бърдо,

промушват се и нишките-греди.

Тъка платното си кораво

и шаря го с убити цветове.

И уж седя в разбоя здраво,

а правя все дефектни платове.

Но аз ще си тъка платното,

макар да е с дефектни цветове.

Ще ритна на инат кросното

в последните житейски часове.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2013-06-11T09:29:22+03:00

Всеки си тъче платното и малцина си го харесват! После, много често, потомците харесват старите платна толкова много, че си ги събират и си красят дните с тях.
valqka (Валентин Василев)

2013-06-06T12:15:42+03:00

Трагикомедия! Цял живот подритваме кросното на игра, а накрая на инат!Ами така де!