Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен!
Добър вечер, вятър във зебло́!
Боса, добротата идва в спомен,
а стихът потръпва на крило,
на което няколко живота
са летели със мечти и смях!
Виж, прашинките на кръговрата...
ще се слеем утре с този прах... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up